Средновековни светини отвъд границата

Средновековни светини отвъд границата – едно пътуване, което не се забравя

Има пътувания, от които просто качваш няколко снимки и видеа в социалните мрежи. Има и такива, които остават с теб дълго след като се върнеш. Нашето двудневно образователно пътуване „Български светини отвъд границата“ беше именно от вторите.

Рано сутринта потеглихме от Пловдив и София, носейки със себе си очакването за нещо повече от екскурзия – среща с историята, разказана на място. Още в автобуса започна разговорът с нашия лектор – проф. д.и.н. Димо Чешмеджиев от Кирило-Методиевския научен център при БАН, който постепенно ни потапяше в смисъла на това, което предстои да видим.

Изненада за участниците беше посещението на музея в Петрич, където са експонирани находките от Хераклея Синтика. В други публикации можете да намерите много снимки и от двата обекта.

Вкусът на традицията – Габрене

Първата ни спирка беше село Габрене в Подгорието, където бяхме на местния празник, посветен на прочутата габренска сарма от бутима и на богатството от зелени ястия. Посрещнаха ни като гости, а не като туристи – с храна, разговори и усещане за общност. Обядът, приготвен от местните хора, беше много вкусен и истинско културно познание. Миналата година също бяхме там. И ето че през 2026 цели две групи на Земя благословена посетиха празника.

Обяд в село Габрене - фестивал на сармата от бутима

Следите на миналото – Водоча и Велюса

Следобедът ни отведе към Струмица и двете близки села Водоча и Велюса – места, където историята не стои в книги, а е вплетена в стените на храмовете, фреските и техните копия.

В манастира „Св. Леонтий“ във Водоча се изправихме пред стенописи (копия), които носят изключителна художествена стойност. Неслучайно изследователи като Кръстю Миятев виждат в автора на изображението на св. 40 мъченици „предтеча на Микеланджело на балканска почва“ – телата са моделирани със скулптурна пластичност, а лицата носят дълбока индивидуалност и емоция.

Във Велюса, след кратко изкачване пеша, ни посрещна манастирът „Св. Богородица Елеуса“ – тихо и въздействащо място, което събира в себе си духовност и красота.

Групата на Земя благословена в манастира Водоча "Св. Леонтий", близо до Струмица

Групата, увлечена от беседата на проф. Димо Чешмеджиев

Вечер на спокойствие?

Настанихме се в хотел „Сириус“, където денят завърши с вечеря и време за отдих. Някои избраха СПА центъра, други – разговорите, които продължиха естествено след всичко преживяно през деня. Вечерята беше много динамична в ресторанта с жива музика. За братята ни от Македония не съществува вечеря без оркестър. Пауните в любовен период не дадоха мир на някои от туристите, но допринесоха за разнообразието.

Струмица – пластове време

На следващата сутрин посетихме манастира „Св. петнадесет тивериополски свещеномъченици“ в Струмица – място, в което различни епохи съжителстват. От раннохристиянската базилика до съвременния храм, историята тук се разгръща на пластове. Очакваме да прочетем научния труд на една от участничките, който е на тема свети петнадесет тивериополски мъченици.

Свещеникът ни упъти към един от централните храмове, "Св. Димитър", тъй като там бяха отнесли с литийно шествие икона на Божията майка, който обикновено е в храма, в който бяхме. Посетихме и него. Със съвсем малка отбивка от пътя на връщане видяхме и манастира "Св. Антоний" в Ново село. Много красив нов манастир с монашеско братство.

Групата в Струмица - храм "Св. 15 тивериополски мъченици"

Самуиловата памет

Пътуването ни продължи към Самуиловата крепост и село Ключ – места, които носят тежестта на историческата памет и дават още един пласт към разбирането за региона и неговото значение.

Това пътуване беше наситено с богата информация и нови знания. Беше преживяване, в което историята оживява и традицията се споделя.

Благодарим на проф. д.и.н. Димо Чешмеджиев и всички участници за доверието и за споделеното време. В профила на Пенко Чешмеджиев във фейсбук можете да откриете десетки хубави снимки от нашето пътуване - образователна екскурзия.

Кръщелното в манастира "Св. Антоний" в Ново село

Всички предстоящи програми можете да намерите тук и да се запишете.

Македонски Прегледъ

Година II, книга 2, София, 1926

2. Струмишкитъ манастирски черкви при с. Водоча и с. Велюса

Л. Милетич

ОТКЪС

Презъ май м. 1914 година бѣхъ предприелъ една обиколка къмъ Петричъ и Струмица. Особено любопитствувахъ да видя Струмица, за часть отъ която бѣ станало у мене смѫтно възпоминание отъ най-ранната ми детинска възрасть, именно за махалата, гдето презъ 1867/8 година се намираше българското училище, въ което баща ми тогава учителствуваше. Любопитно, а въ сѫщность и скръбно ми бѣше, че отивамъ да видя изгорѣла Струмица, оставена, съ изключение на българскитѣ махали Бабякъ и Чифлика, въ пепелища отъ ожесточенитѣ гърци и гъркомани при оттеглянето на гръцкитѣ войски на 17 августъ 1913 год., — преди да влѣзатъ въ града българскитѣ власти. Подробности за това гръцко злодеяние бѣхъ далъ въ книгата си „Гръцкитѣ жестокости въ Македония презъ гръцко-българската война", 1913, стр. 165—169. Смѣтахъ,като бѫда въ Струмица и въ околията, гдето се бѣха настанили и нови български бѣжанци отъ Македония, че ще мога да се oсведомя подробно за тѣхъ, а освенъ това че ще събера допълнителни сведения и за грознитѣ събития, вършили се въ време на злощастната гръцка окупация, която докара и съсипването на тоя нѣкогашенъ цветущъ градъ. Крайната ми цель бѣше да посетя и развалинитѣ на старовремската черква при село Водоча, а сѫщо тъй и черквата при с. Велюса. Придружаваше ме фотографътъ отъ българския народенъ музей, госп. Георги Трайчевъ, та въ плана ми бѣ да се направятъ добри снимки както на града така и на споменатитѣ черкви.

На 13 май стигнахъ въ Струмица и бѣхъ поразенъ отъ вида на изгорѣлия градъ и отъ подробноститѣ, които узнахъ,разпитвайки мнозина очевидци за вършенитѣ отъ гръцкитѣ власти и войници насилия, преди да бѫде запаленъ градътъ и въ време на самия пожаръ, който се е почналъ на 8 августъ, на 7 часа вечерьта, и е траялъ до 15 августъ. На друго мѣсто ще се повърна върху тѣзи печални събития и ще публикувамъ подробни, автентични материяли, събрани въ тая ми анкета, за да

остане и отъ тѣхъ траенъ споменъ въ вѣковната история на гръцко-българскитѣ враждебни отношения, като ще прибавя и репродукции на снимки отъ изгорѣлия градъ. Задачата на тази ми статия е да изложа впечатленията си отъ дветѣ манастирски черкви, близки до града, — при Водоча и Велюса, а сѫщо тъй и нѣкои свои исторически съображения, къмъ които въ последствие ме наведоха немалкото неизяснени до сега въпроси относително времето, кога тѣзи черкви сѫж били построени, и значението имъ въ черковната история на областьта. Особено загадъчна се явява черквата при село Водоча, отъ която сѫ останали само едни развалини и за която до сега въ досежната литература нищо не се споменава, освенъ че тѣзи развалини сѫществуватъ. A очевидно става по самитѣ вънканшни размѣри на черквата при Водоча, че тя несъмненно нѣкога е имала голѣмо значение, всѣкакъ по-голѣмо отъ манастирската черква при Велюса, къмъ която нѣкои отнасятъ известни стари исторически данни.

Селото Водоча се намира при политѣ на планината Еленица на 4 километра западно отъ града покрай Бѣла рѣка, която тече отъ планината и близу до р. Струмица се съединява съ Стара рѣка. На лѣво отъ рѣката стърчатъ развалинитѣ на нѣкогашна

голѣма черква, която по мѣстного предание е била на манастира Св. Леонтий. Единственъ отъ чужденцитѣ е Григоровичъ, който въ своето съч. „Путешествіе по европ. Турціи" (1848 год., стр. 120) споменува за Водочката черква, и то само, че като

минавалъ тамъ забележилъ „Велюшскій" манастиръ, близу до селото Велюса, и „манастурь Св. Леонтія на Водочѣ" между Щипъ и Струмица. Въ нашата литература намирамъ нѣколко думи казани за „Водочкия манастиръ" само отъ архимандритъ Герасимъ, който стана сетне и Струмишки владика, именно въ труда му „Материали по географията на Струмишко" (публик. въ спис. „Библиотека", год. III, кн. XVI—XVII, стр. 78, Пловдивъ 1896 год.) Споредъ него манастирътъ „Св. Леонтий" и тогава е билъ въ развалини, но „още би могълъ да се поправи съ малко разноски, защото всички стени му сѫ запазени; достатъчно е да се направи падналото кубе и вратитѣ и би станала една прекрасна църква за селото, защото и до днесъ изображенията на

стенитѣ сѫ запазени". Кога е построенъ манастирътъ, не се знаело, само отъ въспоминанията на народа излизало, че той е отъ древно време. Авторътъ по-нататъкъ съображава, че понеже стариятъ градъ Тивериополъ (Струмица) се е намиралъ по-близу, именно на половинъ часъ само отъ Водоча до сегашното село Баница (подъ планината Еленица), и имайки предъ видъ, че по стария обичай архиереитѣ винаги си устроявали седалището си вънъ отъ града, въ манастиръ, „както това и сега се пази въ нѣкои православни черкви", заключава, че навѣрно се потвърдява народното предание за този манастиръ, че е билъ въ старо време, „разсадникъ на просвѣщение и светиня за поклонение". Манастирътъ нѣмалъ никакви имущества, а и цѣлото село е бейски чифликъ. Забележително е, че у Кънчева, както въ неговото „Пѫтуванье по долината на Мѣста, Струма и Брѣгалница" тъй сѫщо и въ съч. му „Македония" нищо не е споменато нито за Водоча нито за черквата. Историческитѣ сведения за Струмишко, колкото ги има, не говорятъ изрично за това село, чието название и безъ това показва, че е отъ нова дата, а окончанието -ча на името Водоча сочи на първоначално българско наименование, преправено подъ влияние на турския езикъ. Това се съгласява и съ факта, че селцето, което споредъ архимандритъ Герасимъ въ 1896 год. е наброявало 180 души, е било турски чифликъ. Въ думата Водоча безъ съмнение основата е отъ „вода", и ако приемемъ, че се касае за старовремско название на селото, което тъй сѫщо е съмнително, то може да е гласѣло нпр. Водица, Водици, Водечъ, или нѣщо подобно.