На 23 ноември 2024, въпреки метеорологичните условия в навечерието на пътуването, успешно изпълнихме програмата ни в Трънския край. Изкарахме чудесен ден в Знеполе и в Граово. Знаете, че винаги ходим при Хора с отношение, които заслужават да бъдат посетени и подкрепени. Имахме рекорден брой деца, което много ме зарадва. Какво бях обещала?
Трънски корени: култура, майсторство и вкусове
"Елате с деца и внуци!
Колкото и пъти да отидем до Трънския край, все няма да ни е достатъчно. Винаги виждаме нещо ново. Откритията не спират. Хубаво е, че местните хора надграждат постигнатото и се грижат да ни е интересно и вкусно!
- В съботния ноемврийски ден ще се придържаме към затворени и отоплени пространства на Бусинската сръчкотилница.
Там ще научим много:
- за традициите при работа с глина в малкото сега село;
- за бусинската грънчарска традиция;
- за съвременните тенденции;
- ще си поизцапаме ръцете и ние;
- Местната черква "Св. Никола" е толкова красива, че ни се иска да я виждаме още по-често.
- Ще посетим и храм "Св. Петка" в гр. Брезник, както и градския музей.
- Обядът е осигурен от най-изкусната кулинарка в селото!
Програмата е изключително подходяща за деца! Ще творим заедно!"
Храм "Св. Никола" в село Бусинци - дарения за ремонт са добре дошли
В Бусинци отидох за първи път преди повече от 10 години. Посетихме музея, разходихме се и си отидохме. За едно от следващите ми пътувания се наложи да се уговоря с кметицата на селото и тогава за първи път влезнах в черквата "Св. Никола". Много са вече хората, които съм завела в Бусинци и се надявам да не спирам да запознавам градските жители със селската история, пред която можем само да се преклоним. Имам множество лични причини да почитам св. Никола и св. Спиридон (който е и закрилник на грънчарите). Уважение дължим и на Стефка и Сашо, стопаните на Бусинската сръчкотилница. От тях можете да научите много за миналото на селото, за историята на грънчарството в Бусинци, за неговия разцвет, но също така и за неговия упадък. Радостно е, че занаятът не е загинал в цялата ни страна! В трънското село се надяват да успеят да запалят и още хора, които да творят в духа точно на тази школа.
В Бусинската сръчкотилница - в жълтата чиниясе виждат малко останали джумерки/пръжки
Всяко гърне за чорба не става
Голяма новина има и от музея на керамиката в селото: има нова екскурзоводка. Единствен коментар от моя страна: крайно време беше и много се радвам! Простете на дамата някои колебания, тя е там от съвсем скоро.
Стефка проведе интересна беседа, съчетана с демонстрации на съдове, тяхната употреба и начина на точене на глина на грънчарско колело. Който пожела, опита да работи на колелото. Разгледахме и музея, а после стана време за обяд.
Хиляди благодарности на Ели Димитрова, майстор-готвач без свидетелство, но по умения. Също и важен човек от Трънското туристическо дружество, за което съм писала много в другия ми блог.
Ели беше приготвила супа от нахут с гъби (имаше и без гъби), постен гювеч и гювеч с месо, туршия и пръжки/джумерки.
Вкусна, топла и сготвена с любов храна, която ни дойде много добре в студения ден. Поляхме я с Beaujolais nouveau, все пак :)
В следобедните часове се запътихме към Брезник, където посетихме музея в старото класно училище, храм "Св. Георги" и временната изложба на сватбени рокли в читалището.
Шеф Ели Димитрова, храм "Св. Георги" в гр. Брезник, икона на св. Димитър от 1881 година, пещта на Петър Гигов в Бусинци и експозицията в читалището в Брезник на булчински рокли
Изкуствата на огъня
(Извадки от "Панорама на възрожденските приложни изкуства")
Каква е разликата между занаят и изкуство? Дали ще ги наречем занаят или изкуство, това са стъкларството и грънчарството.
Древните форми на глинените съдове са запазени и използвани дори до днес, като са останали почни непроменени. Принципът на формообразуване са запазва векове наред. Първата и Втората българска държава дават тласък на два основни клона на керамичното производство:
Архитектурната керамика - глазирани цветни панички за фасадна украса, особено на надпрозоречните сводове на несебърските, великотърновските и други църкви; облицовъчни плочки (рисувана керамика) за декоративни фризове, подови настилки и пр.
Трапезна и съдова керамика - с падането на България под османско иго първият клон замира и през Възраждането не се възобновява; зиданите печки с керамична облицовка са епизодично явление. Съдовата керамика обаче се оказва необикновено жизнена: за каквито и промени да говорим тук, а те са главно при украсата, ролята й в бита не намалява. Сравнително малко са онези керамични съдове, които са запазени от времето на същинското Възраждане. Традицията е изключително консервативна и здрава. Почти без промени тя чертае пътия на грънчарството през по-миналото столетие и едва на синора на 20 век е отчасти разклатена поради силни, проникващи от чужбина въздействия. Потребността от разнообразни съдове за бита на семейството, удовлетворявана предимно чрез грънчарството, се превръща в главен двигател за изработването на множество грънчарски изделия. Изброени са 54 вида керамични съдове, правени от бусински майстори.
Художественото своеобразие на бусинската керамика
Историята на народното грънчарство в село Бусинци, Трънско, се губи в далечного минало. Най-старият, достигнал до нас, но сравнително късен документ е едва от края на XVIII век - приписка от 1784 г. в Бусинското евангелие, където се споменава за Велко грънчар. В края на XIX век Константин Иречек посещава селището и е впечатлен от грънчарството там. Макар и с малко думи, той дава първата характеристика на бусинската керамика като художетсвено явление: "...Бусинци, център на особена грънчарска индустрия, която изработва зелено глечосани съдове по форма и орнаментика съвършено старинни; имам от тамошните работилници няколко вази с корместо тяло и тясно гърло, около което са наредени фигури на коне и птици, както и фигура на един куф конник, който напомня предисторическите изделия или AQUAMANILIA. Иречек долавя нещо съвсем типично за бусинското грънчарство - съхранената връзка със стари традиции, но той все пак има предвид съдове от т.нар. "керамичен барок", които наистина твърде напомнят за романските ритуални съдове тип "акваманилия".
Петър Гигов
В керамичната сбирка на Петър Гигов има съд, изкопан от територията на селото и датиран около V век от н. е. Иглежда, че доброто качество на глината в селското землище е познато отдавна. Многообразието от съдове, както и широкото използване на керамиката за технически цели (капаци за комини, ветропоказатели, казани за варене на ракия и лули към същите, кюнци за печки и т.н.), говори за богат творчески опит, в който имат свой принос не едно и две поколения майстори. За работата на Петър Гигов и за неговото творчество, което е в сбирки по целия свят, има филмчета в ютюб, както и публикации.
Етнографските проучвания показват характерната за бусинските грънчари непрекъсната миграция към по-близки или по-далечни селища от Западна България (Перник, София, Самоков, Берковица, Видин, Кюстендил, Разлог, Неврокоп и др.) Това спомага за разпространяването и вкореняването на бусинската керамика върху доста голям регион. Присаждането й в различни селища не остава без последици - тя се променя съобразно действащите локални фактори. Също така и качеството на глините по места е различно.
Св. Спиридон - покровител на грънчарите
През 325 г. свети Спиридон участвал в Първия вселенски събор, събрал се в Никея, за да опровергае Ариевата ерес, наричаща Божия Син твар, а не Творец, и за да установи изповядването на единосъщието на Божия Син с Бог Отец. Светителят встъпил в спор с гръцките философи – защитници на Арий. Простата реч на светителя показала на всички присъстващи немощта на човешкото мъдруване пред Божията Премъдрост. Така противниците на християнството приели православната вяра и станали нейни ревностни защитници. Ето какво е записано за това: „Докато състезанието се водеше посредством доказателства, той (св. Спиридон) представяше против техните доказателства други и с умението си да спори отхвърляше всичко, което му представяха. Но когато, вместо доказателства от разума, от устата на този старец започна да излиза някаква особена сила, доказателствата бяха безсилни против нея, тъй като човек не може да се противи на Бога”. На Събора в Никея светител Спиридон обяснил на еретиците изповядваното от православните единство на Трите Божествени Лица на Света Троица така: хванал в ръката си една кирпичена тухла и я стиснал; мигновено нагоре излязъл огън, надолу потекла вода, а глината останала в ръката на чудотвореца.
(по материали от сайта на храм "Св. Петка - стара" в гр. София, където се съхранява една пантофка, осветена на мощите на св. Спиридон на остров Корфу.)
А вие знаете ли значението на думата "крондир" и кои са основните цветове на керамиката в Бусинци? Ако искате и вие да видите с очите си Бусинци и да научите повече за глината, свържете се с нас.
Всички следващи програми са ето тук.
Разгледайте, харесайте си и се запишете.
Comments