top of page

За древните изображения на елени по нашите земи

Актуализирано: 24.03

В тази публикация ще заплетем минали и бъдещи програми на Земя благословена, както и ще разберете повече за еленчето, което ни е лого.

За култовото почитане на елена по нашите земи свидетелстват множество скални и графични изображения. Бил е помощник на шаманите в древна Тракия. В народните вярвания еленът е животно със слънчева символика – слънцето язди елен или самото то е елен със светещи златни рога – зооморфен двойник на слънцето. Наред с това той се осмисля и като посредник между горния (небесния) и долния (подземния) свят. В песенния фолклор го откриваме около дървото на живота.


ЛЕГЕНДАТА ЗА ГУШОВСКИЯ МАНАСТИР “СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ”

Името си манастирът носи от вид елени, наричани от хората “гушовци”, “гушаци”, защото на гърдите си имали бял полукръг. Всяка година на Рангеловден (Св. Архангел Михаиле Божи пратеник и лечител), сутрин рано Бог изпращал като свой пратеник еле, който калугерите заколвали в негова чест. Когато турците нападнали България, на Рангеловден еленът позакъснял. Той бил уморен, но монасите не го изчакали да си почине. Тази постъпка не била угодна Богу - хората чули глас от гората: “Това царство ще загине и Турско царство ще дойде”. От тогава на този ден не е идвал елен - Господ лишил човеците от божественото си покровителство заради техния грях. Но те съхранили упованието си в лечебната сила на Божия дух. За да измолят прошка и закрила започнали да му принасят в жертва овен... И до сега!

Повече за манастира можете да прочетете тук.


СЕЛО ХУХЛА И ХЪЛМА “СВ. ИЛИЯ”

Местните хора разказват, че на Илинден край параклиса „Свети Илия" всяка година идвало еленче, което се предлагало в саможертва за курбан на празника. Една година обаче хухленци не го изчакали да умре, ами го заколили. И оттогава повече жертвено еленче в деня на светията гръмовержец не се е появявало.

Ето кратък разказ за пътешествието ни в Източните Родопи и хълма Св. Илия в Хухла от 2-4 март 2024 година.


ЕЛЕНСКАТА БАЗИЛИКА ДО ГР. ПИРДОП

Едната от хипотезите за произхода на името на базиликата, която всъщност носи името на "Св. прор. Илия", е на проф. Александър Фол. Той обяснява топонима със съществуваща тракийска легенда за слизането на елен от Стара планина и принасянето му в жертва от местното население на определен ден от годината. Тази хипотеза е подкрепена от откритите при разкопките на терена и храма голямо количество еленови кости и рога.


ГОЛЯМАТА АЯЗМА/ГОЛЯМОТО АЯЗМО В СТРАНДЖА

Всяка година на това място в последната неделя на месец май, преди празника на св. св. Константин и Елена по стар стил (3 юни), към нестинарите от селата Българи, Кости, Кондолово, Граматиково, Сливарово се присъединяват и хора от други села, както и туристи. Езическият ритуал, запазен до днес, може да бъде видян в ютюб. Измиването на иконите, с които танцуват нестинарите е голямо събитие и празник за местната общност. Ритуалът се изпълнява, "за да им се отвори пътят".

"В древността божествен елен идвал всяка пролет и разчиствал извора с рогата си, дорде потече водата. После сам подлагал глава, за да бъде заколен за жертвения курбан. Това се повтаряло година след година. Ето защо не се стреля по елен в тази гора, за да не би да уцелиш точно божествения, този със златните рога, който от Бронзовата епоха насам тича към слънцето на новия сезон и чието земно тяло е огънят. Въпреки че в наши дни гората принадлежи на ловни мафии, които стрелят по каквото им падне." Капка Касабова, "Граница".

Една година обаче, точно както гласят и легендите за другите елени, хората не го изчакали да си почине и сам да се принесе в жертва, а го заклали уморен. След това повече елен не се е появявал и жертвоприношението било заменено с агне или овен. Еленът бил наричан "влях". Затова и местността била наречена Влахово (Вляхово).


Еленчето от логото е част от орнаменталната украса на пещерите със скални рисунки до с. Царевец, община Мездра. Тези земи съхраняват много наша семейна история.

Наскоро отидох да разгледам графитите в храма-музей в гр. Кюстендил. Да, стенописите от XI век са надраскани с тях през Средновековието. Днес наричан “Св. Георги”, при основаването си е носел името на “Св. Никола”. Най-много проучвания по темата е направил Явор Митов. Елените са привличали хората със своята пъргавина, бързина и с прекрасните си рога.

Можем ли да кажем, че вдъхновение на предците ни, оставили личните си имена и творчество под формата на издълбани изображения върху фреските, е дал един от основните стенописи, а именно, св. Евстатий Плакида и неговото видение?

Храм Св. Георги Кюстендил

Пълното житие на светеца можете да прочетете тук. В храма в Кюстендил можете да видите сцената на тази част от него:

Веднъж Плакида тръгнал с воините и слугите си на лов. Видели стадо елени и като дал разпореждания на ездачите, воеводата тръгнал да преследва животните. Скоро забелязал, че най-големият елен се отделил от стадото. Плакида оставил воините си и с малка дружина го последвал в пустинята. Спътниците му скоро се уморили и изостанали далеч зад него. А воеводата, който имал по-силен и бърз кон, продължил сам преследването, докато еленът не се изкачил на една висока скала. Плакида спрял в подножието й и започнал да размишлява как да хване животното. В това време Всеблагият Бог, Който по много различни начини довежда хората към спасение и с известни само на Него съдби ги наставлява по пътя на истината, уловил ловеца, като се явил на Плакида както някога на апостол Павел (Деян. 9:3-6). Плакида продължавал да гледа елена и видял между рогата му сияещ кръст, а на кръста - подобие на плътта на разпнатия за нас Господ Иисус Христос. Изумен от чудното видение, воеводата внезапно чул глас да казва:

- Защо ме гониш, Плакида?

И при този Божествен глас Плакида мигновено бил обзет от страх, паднал от коня и лежал на земята като мъртъв. Едва дошъл на себе си, той попитал:

- Кой си Ти, Господине, Който говориш с мене?

И Господ му отговорил:

- Аз съм Иисус Христос, Бог, въплътил се заради спасението на човеците и претърпял доброволни страдания и смърт на кръста, Когото ти почиташ, без сам да знаеш това. Твоите добри дела и големи милостини са ми известни и Аз пожелах да те спася. Ето, явих ти се, за да Ме познаеш и да се присъединиш към верните Ми раби. Защото не искам човек, който върши праведни дела, да погине в мрежите на врага.

Плакида станал от земята и като не виждал вече никого пред себе си, казал:

- Сега вярвам, Господи, че Ти си Бог на небето и земята, Творец на всички твари. Отсега нататък само на Тебе се покланям и не познавам друг Бог освен Тебе. Моля Те, Господи, научи ме какво да сторя?

И отново чул глас:

- Иди при християнския свещеник, приеми от него кръщение и той ще те настави към спасението.

Изпълнен с радост и умиление, Плакида със сълзи паднал на земята и се поклонил на Господа, Който го удостоил с явяването Си. Той се съкрушавал, че досега не познавал правдата и истинския Бог и в същото време се радвал духом, че се е сподобил с такава благодат, която му открила познанието на истината и го наставила по правия път.


***

Чакаме ви на път с нашето еленче! Абонирайте се за бюлетина, който е най-сигурен начин да научите първи за предстоящите събития!


Свети Евстатий Плакида храм св. Георги Кюстендил

Надавям се статията за древните изображения на елени по нашите земи да ви е била интересна и полезна.

Към страницата с предстоящите програми.

52 преглеждания0 коментара

Последни публикации

Виж всички

Commentaires


bottom of page