Камино България – 90 километра в група през Странджа до мощите на св. Йоан Кръстител
Актуализирано: 4.10
Първата организирана група по маршрута
През тази година две групи преминаха пеша по маршрута, който е наречен „Камино България“ – 90 километра през Странджа, от Малко Търново до Созопол, по път, който събира в едно природата на Странджа, старите села, горските пътеки, морския бряг и духовното преживяване, свързано с поклонението пред мощите на св. Йоан Кръстител. Според пирамидките километрите са 81, но в действителност са повече.
Участвала съм 3 пъти в поклонническия преход до Рилския манастир, който е ежегоден. Тази година организирах две групи от 8 и 9 човека по пътя през Странджа, вдъхновен от духа на Камино де Сантяго, но изцяло свързан с нашата история, природа и православна традиция. Не е утвърден туристически маршрут. Преминава през едни от най-тихите и запазени части на Странджа, където разстоянията между селата са големи, старите пътища постепенно се връщат към гората, а човек има време да остане насаме със собствените си мисли и да се помоли.
Първата организирана група в историята остава тази на Земя благословена. Участниците бяха благословени в Малко Търново, а при пристигането си в Созопол участваха в официалното откриване на маршрута, както и в службата на остров Св. Иван, предстоявана от митрополити и местното духовенство. Много тържествени дни изживяхме!
Първата група по българското Камино в Странджа! Пред храм "Св. св. Кирил и Методий" в Созопол и на светата богослужба на остров св. Иван.
И двете групи тръгнаха от Малко Търново, откъдето започва това шестдневно пътуване. Там всеки участник получи своя поклоннически паспорт и първия печат, а след това, преди да поемем по маршрута, имахме възможност да се подготвим спокойно за предстоящите дни, които щяха да бъдат посветени не само на ходенето, но и на срещите, разговорите, тишината, молитвата и постепенното усещане, че пътят сам по себе си е част от преживяването.
От Малко Търново към Заберново
Първият същински пешеходен етап ни отведе от Малко Търново до Заберново – близо 28 километра през Странджа, с достатъчно изкачвания и спускания, за да напомним на краката си, че това не е обикновена разходка.
Пътят преминава през Странджа планина и през характерните за нея дъбови гори, в които светлината се променя непрекъснато, а усещането за близост до цивилизацията постепенно изчезва. По маршрута стигнахме до Стоилово, имахме възможност да направим и отклонение към водопада Докузак, който е едно от красивите места в тази част на планината.
Особено впечатление остави самото усещане за автентичност – старите пътеки, гората, малките населени места и онова особено спокойствие, което трудно се намира в по-посещаваните български планини. Към края на деня стигнахме до Заберново.
След толкова ходене вечерта придоби съвсем различен ритъм. Умората вече беше част от преживяното, но именно тя направи вечерята и разговорите още по-приятни, а гостуването в къщата за гости ни позволи да усетим по-непосредствено атмосферата на едно странджанско село.
От Заберново до Писменово – през старата гора
На следващия ден отново ни очакваха около 26 километра, този път между Заберново и Писменово, като маршрутът преминаваше през едни от най-характерните и добре запазени горски части на Странджа.
Това беше денят, в който най-силно се усещаше онова, заради което човек избира да върви пеша, вместо просто да премине с автомобил през дадено място. Старите дъбови гори, отделните параклиси и църкви, откриващите се на места панорами и дългите участъци, в които единственото присъствие около нас беше това на гората, постепенно променяха усещането за време и разстояние.
По пътя се срещахме и с природата на Странджа в нейния по-див и непоказен вид, а когато достигнахме Писменово, вече имахме чувството, че пътуването постепенно започва да се превръща в лично преживяване за всеки участник.
Когато гората стигне до морето
Третият пешеходен ден беше по-кратък – около 11 километра от Писменово до Приморско, но промяната в пейзажа беше особено впечатляваща. След дните сред горите на Странджа постепенно започнахме да усещаме близостта на морето, докато маршрутът ни отвеждаше надолу към брега.
В Приморско вече имахме време за почивка и за среща с морето, а разходката с лодка от пристанището, която ни организира Здравко Василев, се превърна в естествено продължение на пътя. От морето видяхме южния залив, Перла и полуострова на Приморско от друга гледна точка – като че ли след два дни, прекарани почти изцяло сред гората, Странджа за първи път ни показа връзката си с морето. Кацналите корморани по мрежите бяха голяма атракция. За разлика от преминаващите делфини, те позираха за снимка!
Това беше и своеобразна пауза преди последния преход.
От Приморско до Созопол
Последният голям етап на групата по Камино България ни отведе от Приморско през Аркутино до Созопол – около 24 километра, в които съчетахме горски пътеки, крайбрежни участъци, диви плажове и природата на резерват „Ропотамо“.
Тук усещането за приближаване към края беше особено силно. След няколко дни, в които всеки ден започваше с раница (лека!) на гърба и предстоеше още много ходене, вече знаехме, че остават последните километри. В известен смисъл именно тогава започва да се разбира смисълът на подобен маршрут – не толкова в това да стигнеш възможно най-бързо до крайната точка, колкото в това да приемеш самото движение като част от пътуването.
От Аркутино към Созопол природата постепенно се променяше, а морето ставаше все по-близко. Когато стигнахме до Созопол, пред нас вече беше последната и най-съществена цел на поклонническия маршрут – храмът „Св. св. Кирил и Методий“, където се съхраняват мощите на св. Йоан Кръстител. Зимата ги преместват в "Св. Георги".
Към мощите на св. Йоан Кръстител
През 2010 г. при археологически проучвания на остров Св. Иван край Созопол беше открит реликварий с мощи, които впоследствие бяха свързани със св. Йоан Кръстител и Предтеча. Откритието, направено от екип, ръководен от проф. д-р Казимир Попконстантинов, придаде ново значение на Созопол като място на поклонение и естествено се превърна в крайната точка на нашия маршрут.
След 90 километра пеша достигането до храма беше различно за всеки от участниците. За едни това беше момент на благодарност, за други – на молитва, а за трети просто тиха пауза след дните, прекарани в движение. Именно в такива моменти човек разбира, че поклонническото пътуване не може да бъде измерено само в километри.
Път, който остава и след последния ден - в група по Камино България
На следващия ден, посветен на празника Рождение на св. Йоан Кръстител (24 юни) и Зачатие на св. Йоан Кръстител (23 септември), имахме възможност да участваме в празничното богослужение, а след това всеки можеше да използва времето си по свой начин – за разходка из Созопол, за море, за посещение на остров Св. Иван или просто за спокойното завършване на едно необичайно шестдневно пътуване.
През тези дни основният багаж се придвижваше между местата за нощувка, а всеки участник носеше със себе си само необходимото за дневния преход.
Двете групи, които преминаха маршрута тази година, оставиха след себе си 90 изминати километра, първите истории на Камино България – разговорите по пътя, умората, смеха, неочакваните срещи, тишината в гората, гледките към морето и онова особено усещане, че всички вървим към една и съща цел, макар всеки да носи със себе си своя собствена причина да бъде там.
Точно затова този маршрут ще се превърне от пешеходен преход през Странджа към поклоннически път само ако хората го възприемат по този начин и вървят с молитва. Маршрутът събира природа, история и вяра, но оставя достатъчно пространство всеки да открие в него собственото си преживяване и да усети Божията милост.
Важно: не се отправяйте по маршрута през юли и август.
По молитвите на св. Йоан Кръстител всички хора, тръгнали по пътя, да го завършат живи и здрави!
Ако и вие искате да повървите с подкрепа и организирана логистика, обадете се!
Имаме най-различни програми, в които също можете да се включите!
Коментари