„Соло пътешественик в група“ – оксиморон или нова форма на елитарност?

Следновогодишни размисли

През последните години „соло пътуванията“ се превърнаха в символ на независимост, смелост и лична свобода. Социалните мрежи са пълни с образи на самотни фигури на ръба на света – с чаша кафе, раница и внушение „I don’t need anyone to travel“. Но зад тази красива картина често се крие нещо друго.

Соло пътешественик – пътува сам

Истината е, че соло пътуването не е ново. Хората винаги са пътували сами – поради нужда, по призвание, от любопитство, на поклонение или просто защото така се е случвало. Има книги за велики пътешественици, а в наше време и множество подкасти (не на български). Условията, в които тези наши предшественици са пътували днес бихме определили като „нечовешки“. Новото днес е начинът, по който това се рекламира: като белег за превъзходство, като доказателство, че си „по-осъзнат“, „по-смел“, „по-свободен“ от другите.

И точно тук започва проблемът

Все по-често соло пътуването се представя не като избор, а като етикет. Ако пътуваш сам – значи си независим. Ако пътуваш в група – значи си „масов турист“. Това противопоставяне е не само неточно, но и несправедливо. В едно френско изследване намерих невероятно точно заключение: Тези, които пътуват сами или самоорганизирано, но само по най-туристическите места в дадена дестинация, те са 100% масови туристи! Ето как един соло травелър пада от самоизградения пиедестал на нивото на подценяваната от него съседка от първия етаж, записала се в група. Последната със сигурност е употребявала телефона си само за снимки, за разлика от соло туриста, който го ползва за резервации, транспорт, търсене на ресторанти и прочие. След 7 дни в Южна Франция, където отидох на проучване, за да направя програма, се наложи да изтрия над 10 приложения.

Защото истинската свобода в пътуването не е в това дали си сам, а как пътуваш.

Много хора избират да се запишат да пътуват сами, не защото търсят самота, а защото не искат да чакат, да се съобразяват или да изпадат в компромиси. Същевременно те не бягат от хората – търсят разговор, споделяне, общност. И стигаме до

Соло пътешественици в група

Оттук се ражда и една широко рекламирана форма на пътуване: соло пътешественици в малка група. Хора, които тръгват сами, но избират да споделят пътя. Не за да „се социализират насила“, а за да преживеят мястото по-дълбоко – чрез истории, обща трапеза, смислен разговор.

Това не е елитно пътуване. Това е организирано пътуване каквото винаги е било.

Не всеки иска да е сам на върха на планината. Понякога искаш просто някой до теб, който да гледа в същата посока. Не за снимка. А за споделен миг.

Оксиморонът

е стилистична фигура, която съчетава две логически противоположни или несъвместими понятия, за да създаде изненадващ и изразителен контраст, като например „сладка мъка“, „оглушително мълчание“ или „виртуална реалност“; той служи за предаване на сложни емоции, хумор, сарказъм или ирония. Каквото е и „соло пътешественици в група“. Много добро словосъчетание за привличане на вниманието и SEO на сайтовете на туроператорите, които използват този прийом да впечатлят неопитния турист. Томас Кук е пионерът в масовия организиран туризъм, започвайки през 1841 г. с организиране на достъпни железопътни екскурзии за работническата класа във Великобритания, като договаря специални цени и създава първите пакетни пътувания, превръщайки пътуването от лукс в достъпна услуга за мнозина. Въвежда и ключови иновации. Винаги, от както има групов туризъм, са се записвали хора, които не се познават и групата се изгражда като общност по време на пътуването. Опитът ми показва, че голям процент от записващите се в група идват сами. Факт е, че някои от тях после станаха семейства :). Други се харесаха за компания и продължават да пътуват заедно. Украсеното словосъчетание не ни казва нищо ново.

Трендът „соло пътешественик в група“ не е случаен – той се появява на пресечната точка между социални, културни и туристически промени през последните ~10–15 години. Накратко: хората искат свобода без самота.

Промяна в начина на живот

Все повече хора:

• живеят сами или без постоянен партньор;

• имат различни графици от приятелите си;

• не искат да „чакат някого“, за да пътуват.

👉 Пътуват сами по избор, не по принуда. Но получават споделено преживяване и смислен контакт.

Може и да се запишете сам, но пътуваме заедно

• малки групи;

• водач с личен подход;

• усещане за общност, не за „тур“;

• без да се налага нечие лидерство.

  
  

Туроператорите се адаптираха (за да не употребя друга дума)

Появиха се:

• програми, насочени изрично към соло пътешественици – внимавайте кой ги предлага. Има такива програми на брачни психолози, които събират хора, за да ги „мачнат“, има и сватбени агенти в същата ниша;

• език като: “come solo, travel together”.

  Никак не е обаче нов тренд. Както казах, съществува от зората на организираните пътувания.

  

  
  

  Днес се представя с нови думички и цветове.

• На екскурзиите на Земя благословена можете да се запишете сам или с когото си решите. Групите са много разнообразни като възрасти и интереси и винаги се разделяме с нови познанства и приятелства. Максимумът на групите е 19 човека. Дава ни свободата на динамиката и достъп, невъзможен за голям автобус.

Ако и ти обичаш да пътуваш сам, но не и самотен – ако търсиш маршрути с история, наследство, време за съзерцание и слушане, вкусна храна и подкрепа на местните общности, моите програми са точно за теб. Пиша на "ти", за да стане ясно, че е отправено към човека пред екрана :)

Работя с малки групи. С хора, които идват сами, по двойки или с приятели, но споделят едно и също отношение към пътя: без показност, с уважение към местата и хората.

📍 Пътувания с душа, не по шаблон.📅 Програми, в които има пространство – и навън, и вътре в нас.

👉 Виж предстоящите маршрути на сайта и избери този, който ти допадне.