Подгорието и село Долене

Когато пътуваме ние се срещаме с местните хора и чрез тях получаваме идеи и информация за следващите ни посещения.

На 15 февруари на празника във вила Мелник видях София, учредител на сдружение "Биоматера", автор на бижута от смола и човек на природата. От нея разбрах, че на 26 април в село Габрене ще се проведе местния фестивал "Да се хванем за зелено". Веднага пуснах програма за този ден, която включваше също и прочулото се в последните години село Долене.

Времето, както знаете, минава много бързо. Дойде 26 април и ние, 20 човека, заминахме за Подгорието - подножието на планината Беласица. Пътят от София отнема време, което изпълнихме с разговори за местата, през които преминавахме и ни предстоеше да посетим. Свежестта на пролетта в най-южните части на страната скоро ще отстъпи на непоносимата лятна жега. Какъв по-добър момент да отидем и да хапнем от даровете на природата? А там умеят да ги използват. Техният емблематичен специалитет са сармите от бутима (винобой). Местните хора знаят кога да берат листата и как да ги обработват, преди да станат големи и токсични. Вече знам какви са на вкус и свидетелствам, че са извънредно вкусни! Цялата група остана много доволна, впечатлена и отлично нахранена!

На фестивала "Да се хванем за зелено" в село Габрене

Получихме и прекрасни подаръчета - малки торбички с местни билки за чай.

Научихме кои зелени растения се събират и използват в ястията в този край. Все пак на София гората й е професия. А на мен крайпътната храна ми е любима! Когато се взреш в обиколните богатства, крайпътната храна не означава заведение за скара :)

Потеглихме за село Долене, което за да разберете, трябва да посетите. Подгответе се за 10 км лош път. Особено 2 км от него. Ние имаме много разбран и добър шофьор, което помогна много. Село Долене се радва на отличен маркетинг и много добри управители, както се вижда от сайта и на място. Много хора с възможности не биха могли да представят така продукта си и да продават на място. Работата там кипи с усилени темпове и няма скоро да свърши. На всеки обект в селото си има разказвач, който умело представя миналото, настоящето и бъдещето на мястото. Чудесно е, че това са млади хора от близкия град. В момента си търсят персонал, така че ако някой се чуди какво да прави, може да се свърже с тях.

Идеята с цветята са я взели от селската черква, която е изографисана с най-различни цветя. Типичен представител на банската художествена школа.

Веднага се сетих за храма в село Дрен(к)ово, който можете да видите тук.

Притеснителното е, че разказвачите видимо "яхват" модата на енергиите и ги вплитат думите си. Бих ги посъветвала да подхождат по друг начин.

Черквата в село Долене - цялата в цветя, откъдето е дошла и идеята на възродителите на селото, да го превърнат в "селото с цветята".

И така, след хубав чай от смокинови листа напуснахме Подгорието и село Долене, тръгнахме към София, обсъждайки следващите ни пътешествия из дебрите на страната и извън нея.

Можете да ги прочетете тук и да се запишете!