На 15 и 16 юни 2024 г. заедно с най-верните ни последователи се насладихме на разкошен уикенд в Кюстендилския край. Краткото описание на програмата звучеше така: "В тези два юнски дни ще се потопим в минералните води на Кюстендил, който със своето разположение и природни дадености предлага най-различни преживявания за туристите. Ще съчетаем грижата за здравето чрез планина, минерални извори и уникален климат, а образователната част ще включи паметници на културата, чудесна храна и занаяти. Свилен Класанов е един от най-големите майстори на истински хляб в България. Обядът при него в село Еремия е събитие, което не е за пропускане!
Още преди хилядолетия траките са открили силата на кюстендилската минерална вода и са изградили селище на мястото на днешен Кюстендил. Градът е определен като СПА курорт от национално значение с документ на Министерството на здравеопазването от 8 март 1994 година.
Землището му е с близо осем хилядна поселищна традиция и град с повече от 1900 годишна непрекъсната градска традиция. Теренът на античния град Пауталия и средновековния град Велбъжд е обявен за Национален архитектурен и археологически резерват."
Нашето преживяване стъпка по стъпка ще проследите в следващите редове.
Останки от храм "Св. св. Козма и Дамян" край село Мърводол;
Кадин мост в с. Невестино;
Храм "Св. Никола" в с. Слокощица;
Ресторант "Тихият кът" в с. Слокощица;
Храм "Св. Георги" в гр. Кюстендил;
Баня, плаж и минерална вода;
Секвоите край с. Богослов;
Село Еремия - при Свилен Класанов и на пазар за череши.
Потеглихме от София на юг, но още край Дупница завихме на запад, за да спрем за кратки посещения в село Мърводол на храм "Св. св. Козма и Дамян" (останките му) и на Кадин мост в с. Невестино. Край Мърводол имаме едно безценно съкровище, изоставено като много други. Храмът е изграден през XIV век. Кадин мост обаче след реставрацията и най-вече почистването на речното корито вече има прекрасен облик. С голяма радост забелязах, че чистотата се поддържа. Преди няколко години не беше за гледане - реката и бреговете бяха превърнати в сметище. Други наименования на моста, който датира от 1470 година, са “Кадън кюпраси” или “Невестин мост”. Легендите за построяването му лесно ще намерите в интернет.
Останките от храм "Св. св. Козма и Дамян" край село Мърводол и Кадин мост в село Невестино. За да ви покажа храма използвах 2 по-стари снимки, тъй като е толкова мъничък, че поради голямото присъствие на хора в него нямаше да го видите на сегашните снимки.
За да си останем в Средновековието, посетихме и храм "Св. Никола" в село Слокощица, от чиито най-стари стенописи има запазено съвсем малко. Изографисан е и отвън. Прави впечатление и много красивият храмов двор.
Селото се прочу покрай прекрасния ресторант с хотел и ако го посещавате, не пропускайте да разгледате и храма. Той датира от XVI век. По корнизите забелязваме използването на техниката "вълчи зъб", характерна и за друго свято място в Кюстендил - храм "Св. Георги" (задължителен за посещение). За съжаление най-старите храмове в селото не са оцелели до наши дни.
След падането на България под турско робство епископският център се мести от Кюстендил в Слокощица. Резидирането на кюстендилския митрополит допринася за развитието на просветното и книжовното дело. В продължение на много години кюстендилските архиепоскопи са се грижели за преписване и разпространение на книги, както и за създаване на учителско и свещеническо съсловие.
Черквата в Слокощица е била преустроявана и възстановявана няколко пъти, като едно от преизписванията й е направено през 1886 година и от това време са запазени редица стенописи. Автор на късната живопис е Евстатий Попдимитров от село Осой, сега отвъд държавната граница. (Тези данни са публикувани от Явор Митов в книгата му "Църквите "Св. Никола" и "Покров Богородичен" в Слокощица".)
В храм "Св. Никола" в село Слокощица
След заслужения обяд в любимото заведение "Тихият кът" се върнахме още много години назад, в XI век, тъй като посетихме храм "Св. Георги" в кв. "Колуша" на Кюстендил. Рядко се случва някой туристически обект да изпъкне като пример за подражание, а целият комплекс там е точно такъв. Като започнем от посрещането, от вида на дворното пространство, през беседата на уредничката, експонирането и представянето на храма и музея и завършим с наличните книги и сувенири, които можете да си купите. Не пропускайте да посетите, когато сте в района.
Има легенда, според която в черковния двор е погребан цар Михаил III Шишман, загинал в битката при Велбъжд през 1330 година. В пътеводител за манастирите в Република Северна Македония обаче четем, че след битката царят е погребан по заповед на крал Стефан Урош III Дечански, в югозападната стена на черквата на манастира "Св. вмчк Георги" в село Старо Нагоричане.
Храм "Св. Георги" в гр. Кюстендил - външен изглед, графит - изображение на елен, св. Петка (Балгарска, Епиватска, Яшка) и св. Ермолай - единственият изцяло запазен стенопис на светец в цял ръст (поради разположението му нямах възможност да го заснема в цял ръст)
Следващите часове от деня прекарахме на плажа и в ресторанта на вечеря. В топлата съботна вечер всички заведения, както и пейки, особено около фантаните, бяха пълни с хора. Настроението из града беше приповдигнато.
Неделният ден започна с плаж или разходка (по избор на участниците), след което продължи с посещение на гората от секвои край село Богослов. Убедихме се, че изглеждаме като фиданки на фона на посадените преди 134 години дървета и с това успокоение отидохме да обядваме преизобилно при Свилен Класанов в село Еремия.
Сред гората от секвои край село Богослов
Свилен живее и работи в къща в една от махалите на селото. Предава уменията си за правене на хляб на други хора. Посреща туристи, които гощава с пици, чието тесто е направено само от стари сортове жито. Изпечени на огън, те получават неподражаем вкус.
В дома на Свилен Класанов в село Еремия
След като се разделихме със Свилен, напълнихме буса с череши и така нашето пътуване "Кюстендил - СПА и кулинарни приключения" завърши!
За подготовката на беседата за пътуването безценна помощ получих от многотомника "Сборник за народни умотворения и народопис" Йордан Захариев "Пиянец - земя и население"
Географско-етнографско изучаване
София БАН 1949
Със своя завладяващ стил авторът не изписва и ред скучен текст. Изследването му е около 400 страници и е много подробно. Ето един абзац от предговора: "Изложените в тази книга факти и направените след това, въз основа на тези факти изводи, са писани със съзнание за изпълнен дълг към действителната истина, доколкото последната може да бъде овладяна, и свързаната с това пълна отговорност от страна на автора, че тъкмо нея той е търсил, преди да се реши писмено тук да я изложи." Забележете уважението, с което е написано!
Завършвам с един въпрос: Какво е "делидже"?
Всички следващи програми са публикувани тук.
Абонирайте се за нюзлетъра и последвайте ЗЕМЯ БЛАГОСЛОВЕНА във фейсбук и инстаграм. Така ще бъдем по-често заедно!
留言