Източните Родопи и Александруполис: Приключение в света на минното дело и природните чудеса

Пътуването до Източните Родопи и Александруполис предложи уникална възможност на групата да се потопи в историята и настоящето на минното дело, да се наслади на родопски гледки, да съзерцава морето докъдето погледът стига и да опознае природни красоти, които малко хора виждат — например делтата на река Марица. На 28 февруари 2026 година, в събота, група ентусиасти тръгнахме от София в ранни зори, за да изследваме забележителностите в Мадан и околностите му, а след това и Беломорското крайбрежие. Тази статия ще ви разкаже за едно незабравимо приключение, което съчетава култура, история и природа.

Фарът на Александруполис, Гърция

Зала „Родопски кристал“

След дългото, но неусетно пътуване по магистралата и из Родопите пристигнахме в Мадан и седнахме да обядваме в ресторант "Вертю", който препоръчвам на всеки гост на града. След това групата посети кристалната зала „Родопски кристал“. В тази зала са изложени разнообразни минерали и кристали, добити в Мадан. Изключение прави големият експонат, разрязан на две - аметистовата геода. Сложен там за да подчертае красотата на експонатите и за по-голям ефект. В Мадан се добива оловно-цинкова руда, но също и примеси - дори злато. Експонатите разкриват красотата и богатството на природата, които са били използвани от местните жители през вековете.

Залата е любимо място за любителите на минералогията и природата, тъй като тук могат да се видят редки образци и да се научи повече за геологията на региона.

Посещение на рудник „Сполука“

Втората ни спирка беше рудник „Сполука“. Този рудник е известен още от древността и е разположен на десния склон на река Маданска, североизточно от града. Между 1948 и 1952 година Сборната геоложка експедиция проучва находището, което е богато на минерали и кристали. Рудникът предлага впечатляваща илюстрация на минното дело и технологиите, използвани през годините. Посетителите могат да видят как се е добивала рудата и да научат за трудностите и успехите на миньорите. Това място е не само историческо, но и образователно, защото показва връзката между човека и природата в този регион. Екскурзоводката е много отзивчива и добре обучена и се отнесе с голям професионализъм към нашата смяна, чийто началник бях аз. Каските си имат цветове, по които се познава йерархията.

Музей по минно дело и рудодобив

След като ни свърши смяната в рудника отидохме в музея, където наш гид беше Желязка. С много любопитни факти и хумор тя завладя групата и я слешахме с внимание. Този музей е уникален за Южна и Източна България и представя историята на минното дело от древността до наши дни. Той е основан през 1958 година и първоначално е бил Музей на социалистическото строителство. Музеят съдържа богата колекция от снимки, инструменти и оборудване, които илюстрират развитието на минното дело. През 2002 година минното предприятие „Горубсо – Мадан“ дарява всички експонати на общината, което прави музея обществено достъпен и ценен за всички, които искат да разберат миналото на този регион.

Пещера „Шаренка“ – природен и исторически феномен

Една от най-вълнуващите части от програмата беше посещението на пещера „Шаренка“ с нашия гид от рудника. Тази пещера-музей се намира на около 2.5 км югозападно от Мадан, в дълбок пролом на левия бряг на река Маданска. Входът ѝ е разположен в мраморна скала и води към подземен коридор, който се разклонява в няколко зали. Пещерата има площ около 100 кв.м. и включва Малка и Голяма зала. В Голямата зала има естествен комин, който излиза на повърхността и е бил използван при добиване и топене на руда още през желязната епоха и късната античност. Това прави „Шаренка“ не само природна забележителност, но и важен археологически обект.

В близост до входа на пещерата има дървена беседка с чешма, а звуците на падащите води от близкия водопад допринасят за магическата атмосфера на мястото. Изкачването до пещерата е по горска пътека, която е дълга около 400 м. Не е подходящо за хора с намалена подвижност. Гледката към другия хълм привлича вниманието с лифта за вагонетки, пълни с руда, който свързва Мадан с Рудозем, където тя се преработва.

След като обходихме четирите туристически обекта в Мадан поехме към Александруполис през прохода Маказа. Беломорска Тракия ни очакваше!

Александруполис

След ден, изпълнен с история и природа, пътуването продължи към Александруполис – красив град на брега на Егейско море в Гърция. Тук посетителите могат да се насладят на морския бриз, да разгледат местните забележителности и да опитат традиционна гръцка кухня.

Александруполис е известен с пристанището си и като важен транспортен център, но също така предлага и спокойствие и възможности за разходки по крайбрежието. Това е идеалното място за почивка след активен ден в Родопите. Насладихме се на вкусна вечеря и се оттеглихме на почивка, за да можем да посрещнем свежи следващия ден, в който направихме около 20 000 крачки! Някои от нас и повече!

В неделен ден повечето гърци ходят на църква, по тази причина погледнахме храмовете само отвън, тъй като бяха изпълнени с хора до краен предел. "Св. Николай" е митрополитския храм и точно до него се намира Църковният музей, който е бившата българска гимназия. Построен е за благодарност към руснаците. В него са приютени много светини и е много красив.

Другият храм, който видяхме, е "Св. Елефтериус" - този храм е построен от българите и е носел името "Св. св. Кирил и Методий". За съжаление след много интервенции е напълно променен отвътре и единствената следа от миналото е една икона на св. св. Кирил и Методий.

От Георги Митриев: "През първата половина на ХХ в. българската народност в Беломорието и Одринско е подложена на унищожение, отначало от турската войска и башибозук при потушаване на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. Тогава от 92 въстанали български села 68 са опожарени и разорени. Голяма част от населението им е избито. По данни на ВМОРО общо в Македония и Одринско по време на въстанието са опожарени 205 села, а броят на загиналите е над 5000 души. Над 30 000 са бежанците в България. Част от селата, особено в Одринска Тракия, не се възстановяват. По време на Междусъюзническата война от 1913 г. на практика Източна (Одринска) Тракия е обезбългарена. Местното българско християнско население, живеещо компактно в Одринско, Лозенградско,Бабаескийско, Визенско, Малкотърновско, Кешанско, Еноско, Малгарско, Узункюприйско, Чорленско,

Силиврийско, е избито и прогонено, като оцелелите българи са подложени на грабеж, малтретиране, изнасилвания. Близо 200 000 българи са прогонени от родните им места.

Трагични са последствията от действията на гръцката армия, на гръцки чети и турския башибозук срещу мирното българско население в Беломорието по време на Балканската война през 1912–1913 г. и най вече на Междусъюзническата война през 1913 г. Тогава са опожарени 161 български села с близо 16 000 къщи. Голям е броят на избитото население, а още по-голям е броят на бежанците, потърсили спасение в България.

Денят продължи с посещение във винарната на Кики - Хаджисава. Тя е биолог и е прегърнала хобито на баща си, за да го превърне в професия. За нещастие огромният пожар през 2023 година унищожава лозето почти изцяло. Подменят лозите малко по малко, а междувременно са взели под наем лозе на север, близо до границата с България. Гледат и произвеждат вино предимно от местно сортове. Продуктът е био и органичен.

Обядът ни беше чиста импровизация в съседно село, в което нямаше места в ресторанта и си направихме пикник на пейките срещу него. След това се отправихме на разходка край реката, през пролома, за да търсим наблюдателната точка за лешояди и други птици. В нашата група беше Данчо, който е любител орнитолог с енциклопедични знания. Не видяхме лешояди, а само един сокол-ветрушка, кацнал аткрактивно на скалите.

Върнахме се в града, за да си починем. Вечерята беше в друг ресторант, в топ 3 на трипадвайзар, аз не бих го препоръчала.

Третият ден беше кулминацията на нашата екскурзия

Плаване с лодки по делтата на Марица

В 10 часа бяхме на уреченото място. След като изгледахме филмче за историята на делтата и за биоразнообразието й, потеглихме към лодките. След около 40 минути стигнахме до пристана, а през това време видяхме десетки видове птици. Някои по 2, други по 200. Там мирно съжителстват пернати, крави и диви коне. Има десетки бунгала на рибари. Нямаше фламинго, защото водата е висока (цял метър), което за тях е дълбоко. Видяхме ято пеликани в полет и други, кацнали на дънери в почти открито море. Толкова чапли на едно място никога не бях виждала!

След плаването се върнахме по обратния път и си направихме втори пикник, този път на плажа на Александруполис, където с нас обядваха и доста чайки с малките си. Настана време да пазаруваме подаръци и да открием най-добрия ресторант. Последната вечеря беше най-успешна. И другите бяха хубави, но тази беше много разнообразна и богата!

Четвъртият ден, 3 март, беше посветен на прибирането ни до София със спирка в Момчилград. Качихме се до Дамбълъ и пътьом видяхме Летовнишкия водопад. За съжаление нямаше хубава видимост, при която обикновено изпъква цялата долина и се вижда по-далеч.

Обядвахме и пихме вино в Ария сатра, набираща популярност винарна в Момчилград. Там само преработват грозде. Друг тип преживяване е, тъй като не сте сред лозя.

И накрая, чек листът на Данчо, с вида и броя на наблюдаваните птици.

Нека оставя тук и шегите, които се родиха от недочуване:

Тръстиковият блатар стана бълхар.

Бял ангъч вече е бял ангърч.

А зеленоглавата патица е просто празноглава патица.

Това пътуване за пореден път доказа, че имам невероятно свестни туристи, които си помагат и обменят знания. Най-различни вкусове и интереси, възрасти и навици се преплитат и се получава симбиоза. Като серията вина на Кики.

Ако искате да се включите и вие, без значение дали има с кого да се запишете или не, изберете си програма и елате. Списъкът на екскурзиите е ето тук.

Тази програма може да бъде изпълнена по заявка на група от 8 човека в желано от тях време.