Из лавандуловите полета

На 21 юни 2025 се насладихме заедно на първия летен ден. Не къде да е, а из лавандуловите полета на Средногорието и по-точно Сърнена Средна гора.

След нашето пътуване из розовите полета на 31 май, допълнихме ароматния цикъл с красотата и уханието на лавандулата.

Букет от лавандула

Пътуването от София до Брезово не е бързо, а в този ден бе и допълнително забавено от няколко верижни катастрофи на БМВ, запътили се към събитие в района. Пристигайки в Брезово най-напред посетихме храма "Св. Димитър", където се срещнахме и с отец Младен. След това се отправихме към лавандуловото поле с един от местните ни домакини. Там се отдадохме на възхищение и на бране на стръкове лавандула и други ароматни билки. Очакваният от всички обяд беше вече приготвен от екипа в село Верен, начело с Анета от читалището. Декорът, който бяха изработили, беше вълшебен и привлече не само нас, а и преминаващи хора.

Българското село може да бъде и елегантно!

След тристеренното меню, се поиграха и малко хора.

Кът за фотосесия в село Верен, лавандула и пеперуда, лавандулово поле

Тъй като следващият домакин вече ни очакваше, отидохме до местността Червените могилки. Стефан Кьосев е винопроизводител и лесно можете са откриете сайта му, от където да си поръчате от неговите продукти. Преживяването на полето обаче е незаменимо. Сянката беше осигурена от 2 шатри. А декорът за снимки е напълно неочакван в пейзажа. Добре го използвахме, наснимахме се навсякъде. Общината организира празник на 1 юли в тази местност. Ако ви е на сърце "Джулая", можете да отидете и там.

Стефан Кьосев, стопанинът на Червените могилки и групата

Следващата ни спирка беше къщата-музей на Златю Бояджиев в гр. Брезово. Тези дни в нея има изложба на съвсем млада художничка. Картините се продават. Беседата е интересна, експозицията също. Там, по разбираеми причини, няма нито една оригинална картина, но нека това не ви отказва да посетите мястото. Всички ангажирани с къщата го заслужават!

Последна спирка: мандрата - без сирене няма прибиране.

И ето още един прекрасен ден бе към своя край. Прибрахме се, поели уханието на лавандулата - може би сме ароматизирали буса за дълго време напред.

Тази програма нямаше да може да бъде осъществена без помощта на много хора: Станка Матева от община "Брезово", Анета от читалището на село Верен и всички хора, които тя бе въвлякла на свой ред, бай Георги от Колю Мариново и съответно фармацевтичният производител "Фортекс", мандрата в Зелениково, къщата - музей в Брезово и на собствения ми баща!

Ако при вас нещо цъфти неустоимо, гледате го с любов и искате на разкажете на хората, пишете ми :)

Малко повече от сайта на Червените могилки: Местността „Червените Могилки“  в землището на община Брезово представлява един от некрополите на по-голямата местност „Коджабеглийска река“. Тук е имало древно тракийско селище (4000 – 3700 г. пр. н.е.) от медната епоха. Живели са земеделци, скотовъдци и различни занаятчии.

В района е намерен и пръстен с Печат, чиято автентична сребърна реплика се намира в община Брезово. Некрополът се състои от три могили.

Тук, случайно при обработка на лозе през 1948 г. е открита тракийска колесница. В самите могили след разкопки са открити глинени съдове с характеристиките на римската и тракийска керамика от този период, дъна от стъклени разляти съдове, долни части от мраморна ритуална група, глинени стомни, човешки кости, както и варовиков погребален саркофаг. От находките се съди, че в северната могила е извършено погребение чрез изгаряне. Погребението е от римската епоха в Тракия (края на първи, началото на втори век).

С колесницата са намерени три конски скелета с металните части от тяхното снаряжение и от колесницата железен, ръздясал меч. Сребърна апликация към него с древногръцки мотиви, 5 железни ръждясали върха от копия, оглавник, бронзови апликации, бронзови токи и метални части от юзда. Доказано е, че конете са убити на място с намерените до тях копия и меч. Колесницата е била двуколка, теглена от два коня, а третия кон е бил за езда. Изработката и е била местна, но бронзовите части са направени в Галия от келтски майстори. Смята се, че притежателят и е знатен тракиец и е погребан в северната могила. Оръжието, убило конете е негово(съдейски от факта, че е поставено на мястото). Погребението показва разслоението на тракийското общество по това време на различни класии класовото неравенство. Предполага се, че колесницата е била разбита и разпръзната наоколо , преди заравянето поради хаотичното разположение на металните части. Обичаят за такъв вид погребения се различава от ранните тракийски традиции (за изгаряне с човешка жертва и състезания с коне и колесници) и е под новото римско влияние. А намерените коне имат голяма прилика с елитните коне в римската империя, които през този период са били пренесени в Тракия.

Всички предстоящи програми можете да намерите тук. Ще се радваме да се присъедините! Специалната екскурзия във Франция включва и посещение на дестилерия за лавандула.